Журналистка: Защо все Борисов, Радев, Доган и Цацаров са ни виновни?
Канал 3 Защо все Борисов, Радев, Доган, Цацаров са ни " отговорни “, а ние сме " почтени “? Това попита водещата Илиана Беновска. И добави коментара си:
" Горе цитираните държавни мъже непрестанно са подложени на публичното наблюдаване. Като стартираме от сериозните анализатори, минем покрай жълтите уеб сайтове и гнусливо прекрачим злобарите, в по този начин наречените " обществени “ мрежи, всеки изисква от Борисов, Радев, Цацаров да вършат живота ни по-смислен и хубав, а от Доган чакаме умно да уравновесява крайностите и да сочи пътя.
Критикуват Борисов за обединението с по този начин наречените " патриоти “. Критикуват Радев, че не е обединител на нацията. Критикуват Цацаров, че законът не надделява престъпността. Критикуват Доган, че единствено веднаж на 365 дни праща Коледно обръщение с разбор и рекомендации за проблемите в страната.
И, до момента в който се питах " Защо все Борисов, Радев, Доган, Цацаров са ни отговорни, а ние сме почтени? “ едно от децата ми разтвори една книга - " Живот в скалите “, създател Мария Лалева - и ми прочете следното: " Свободата е да нямаш потребност от аудитория. Да си свободен е е доста самотна роля! Самотата е изборът или на доста страхливия, или на доста мощния човек. Върховете са за самотници. Там няма на кого да си задължен, с кого да търгуваш, от какво да се страхуваш и на кого другиго да прощаваш, с изключение на на себе си. Точно тази самотност ражда приказките. Онези приказки, в които децата ни имат вяра, преди да извървят пътя на лъжите ни. Колко тежи чесността довърха? “ С този откъс детето, в действителност, запита: " Какво е моето бъдеще? “
За да намеря отговор на тези въпроси, звъннах на един политик, който е на върха на политиката и го запитах: “ Какво е най-важното в живота? “ Той ми отговори малко: " Да си удовлетворен, да си задоволен, да си благополучен. Аз не знам какво е " благополучие “ “.
Разгърнах книгата и попаднах на различен откъс: " Най-грозно съди виновният. Малкият отговорен човек. Най-безмилостно и най-шумно. Ще притури върху човешката ти виновност и своята присъда. Онази, дето му е от горната страна. Защото не може да я понесе, само че усеща, че към този момент му е прочетена. И търси къде ли не различен отговорен, с цел да му я стовари на главата, та нека се освободи. Затова дребният човек съди двойно “.
И се запитах за кой ли път, като следя всякакви митинги: " А каква е ролята на нас, гласоподавателите, в коването на личното ни настояще и бъдеще? И за какво не подлагаме на критика себе си, а все някой по върховете ни е отговорен? Защо все Борисов, Радев, Доган, Цацаров са ни " отговорни “, а ние все сме “ почтени “? “ Аз съм Беновска. И запитвам.
" Горе цитираните държавни мъже непрестанно са подложени на публичното наблюдаване. Като стартираме от сериозните анализатори, минем покрай жълтите уеб сайтове и гнусливо прекрачим злобарите, в по този начин наречените " обществени “ мрежи, всеки изисква от Борисов, Радев, Цацаров да вършат живота ни по-смислен и хубав, а от Доган чакаме умно да уравновесява крайностите и да сочи пътя.
Критикуват Борисов за обединението с по този начин наречените " патриоти “. Критикуват Радев, че не е обединител на нацията. Критикуват Цацаров, че законът не надделява престъпността. Критикуват Доган, че единствено веднаж на 365 дни праща Коледно обръщение с разбор и рекомендации за проблемите в страната.
И, до момента в който се питах " Защо все Борисов, Радев, Доган, Цацаров са ни отговорни, а ние сме почтени? “ едно от децата ми разтвори една книга - " Живот в скалите “, създател Мария Лалева - и ми прочете следното: " Свободата е да нямаш потребност от аудитория. Да си свободен е е доста самотна роля! Самотата е изборът или на доста страхливия, или на доста мощния човек. Върховете са за самотници. Там няма на кого да си задължен, с кого да търгуваш, от какво да се страхуваш и на кого другиго да прощаваш, с изключение на на себе си. Точно тази самотност ражда приказките. Онези приказки, в които децата ни имат вяра, преди да извървят пътя на лъжите ни. Колко тежи чесността довърха? “ С този откъс детето, в действителност, запита: " Какво е моето бъдеще? “
За да намеря отговор на тези въпроси, звъннах на един политик, който е на върха на политиката и го запитах: “ Какво е най-важното в живота? “ Той ми отговори малко: " Да си удовлетворен, да си задоволен, да си благополучен. Аз не знам какво е " благополучие “ “.
Разгърнах книгата и попаднах на различен откъс: " Най-грозно съди виновният. Малкият отговорен човек. Най-безмилостно и най-шумно. Ще притури върху човешката ти виновност и своята присъда. Онази, дето му е от горната страна. Защото не може да я понесе, само че усеща, че към този момент му е прочетена. И търси къде ли не различен отговорен, с цел да му я стовари на главата, та нека се освободи. Затова дребният човек съди двойно “.
И се запитах за кой ли път, като следя всякакви митинги: " А каква е ролята на нас, гласоподавателите, в коването на личното ни настояще и бъдеще? И за какво не подлагаме на критика себе си, а все някой по върховете ни е отговорен? Защо все Борисов, Радев, Доган, Цацаров са ни " отговорни “, а ние все сме “ почтени “? “ Аз съм Беновска. И запитвам.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ